.Вярвах в теб и те обичах,прощавах всеки следващ грях,на наивница приличах,единствено за теб живях.А ти излъга ме жестоко,скри истината ти от мен,нарани ме тъй дълбоко,обърна се света за ден.И пак съм аз така самотна, и плача в мрака без вина,и роня сълзи,и проклинам несправедливата съдба.А защо ли не проникнах в твойте мисли,не разбрах и в идеята не вникнах,че за тебе аз не бях?Повярвах ти,но стига вече,остави ме ти сама,бягай много на далеко-тесен е за нас света! (